берберин

Речник на българския език

бербѐрин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. бербѐри, м. Остар. Бербер.

Грешни изписвания (3)

  • берберен
  • бирберен
  • бирберин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бер-бе-рин
непълен член бер-бе-ри-на
пълен член бер-бе-ри-нът
мн.ч. бер-бе-ри
членувано бер-бе-ри-те
бройна форма бер-бе-ри
звателна форма бер-бе-ри-но