белило

Речник на българския език

1. белѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. белила̀, ср.
1. Бяла минерална боя.
2. Остар. Помада за придаване бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране.

Грешни изписвания (3)

  • белилу
  • билило
  • билилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ли-ло
членувано бе-ли-ло-то
мн.ч. бе-ли-ла
членувано бе-ли-ла-та

2. белило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белило е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. белило — мин. деят. св. прич. ср. р.

белило е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. ср. р.).