белилото

Речник на българския език

1. белилото — ед. ч. членувано

белилото е производна форма на белило (ед. ч. членувано).

2. белилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

белилото е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).