бекярин

Речник на българския език

бекя̀рин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. бекя̀ри, м. Бекяр.

Грешни изписвания (3)

  • бекярен
  • бикярен
  • бикярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кя-рин
непълен член бе-кя-ри-на
пълен член бе-кя-ри-нът
мн.ч. бе-кя-ри
членувано бе-кя-ри-те
бройна форма бе-кя-ри
звателна форма бе-кя-ри-но