безцарствие

Речник на българския език

безца̀рствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизцарствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-цар-с-т-вие
членувано без-цар-с-т-ви-е-то
мн.ч. без-цар-с-т-вия
членувано без-цар-с-т-ви-я-та