безмоторник

Речник на българския език

безмоторник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-мо-тор-ник
непълен член без-мо-тор-ни-ка
пълен член без-мо-тор-ни-кът
мн.ч. без-мо-тор-ни-ци
членувано без-мо-тор-ни-ци-те
бройна форма без-мо-тор-ни-ка
звателна форма