безкрайност

Речник на българския език

безкра̀йност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

безкрайността̀, само ед., ж. Безкрай (в 1 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • безкрайнуст
  • бизкрайност
  • бизкрайнуст
  • безкрайнос
  • безкрайнус
  • бизкрайнос
  • бизкрайнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-к-рай-ност
членувано без-к-рай-ност-та
мн.ч. без-к-рай-нос-ти
членувано без-к-рай-нос-ти-те
звателна форма