безкрай

Речник на българския език

1. безкра̀й съществително име, мъжки род (тип 36) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизкрай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-к-рай
непълен член без-к-рая
пълен член без-к-ра-ят
мн.ч. без-к-ра-и-ща
членувано без-к-ра-и-ща-та
бройна форма без-к-рая
звателна форма

2. безкра̀й наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизкрай

3. безкра̀й некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

<strong>1</strong>. Същ. безкра̀ят, безкра̀я, само ед., м. Безкрайно пространство. Изчезвам в безкрая.
2. Нареч. Безкрайно. Ще чакаме безкрай.

Грешни изписвания (1)

  • бизкрай