беемвенце

Речник на българския език

беемвенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ем-вен-це
членувано бе-ем-вен-це-то
мн.ч. бе-ем-вен-ца
членувано бе-ем-вен-ца-та