беглѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед.
1. ист. Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. ист. Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България.
1. ист. Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. ист. Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България.
Грешни изписвания (1)
- биглик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бег-лик | |
|---|---|---|
| непълен член | бег-ли-ка | |
| пълен член | бег-ли-кът | |
| мн.ч. | бег-ли-ци | |
| членувано | бег-ли-ци-те | |
| бройна форма | бег-ли-ка | |
| звателна форма | — | |