бас
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
ба̀сът, ба̀са, мн. ба̀сове и басѝ, (два) ба̀са, м.
1. Спец. В музиката — най-ниският мъжки глас.
2. Певец с такъв глас.
3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.
прил. ба̀сов, ба̀сова, ба̀сово, мн. ба̀сови.
ба̀сът, ба̀са, мн. ба̀сове, (два) ба̀са, м. Разг. Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Бас държа.
1. Спец. В музиката — най-ниският мъжки глас.
2. Певец с такъв глас.
3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.
прил. ба̀сов, ба̀сова, ба̀сово, мн. ба̀сови.
ба̀сът, ба̀са, мн. ба̀сове, (два) ба̀са, м. Разг. Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Бас държа.