барок

Речник на българския език

баро̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. ист. Стил в архитектурата и изкуството през ХVI — ХVIII век (предимно в Западна Европа), който се характеризира с пищност и сложност на формите, декоративност и монументалност.
прил. баро̀ков, баро̀кова, баро̀ково, мн. баро̀кови.

Грешни изписвания (1)

  • бърок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-рок
непълен член ба-ро-ка
пълен член ба-ро-кът
мн.ч. ба-ро-ци
членувано ба-ро-ци-те
бройна форма ба-ро-ка
звателна форма