бакалавър

Речник на българския език

бакала̀вър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. бакала̀ври, м. Лице, което е получило първата (най-ниската) академическа степен (преди магистър и доктор), въведена най-напред в западноевропейски университети.
прил. бакала̀върски, бакала̀върска, бакала̀върско, мн. бакала̀върски.

Грешни изписвания (7)

  • бакалавар
  • бакълавар
  • бакълавър
  • бъкалавар
  • бъкалавър
  • бъкълавар
  • бъкълавър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ка-ла-вър
непълен член ба-ка-ла-въ-ра
пълен член ба-ка-ла-въ-рът
мн.ч. ба-ка-лав-ри
членувано ба-ка-лав-ри-те
бройна форма ба-ка-ла-въ-ра
звателна форма ба-ка-лав-ре