афирмативен

Речник на българския език

афирматѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Утвърдителен, потвърждаващ.

Грешни изписвания (15)

  • афермативен
  • афермативин
  • афермътивен
  • афермътивин
  • афирмативин
  • афирмътивен
  • афирмътивин
  • ъфермативен
  • ъфермативин
  • ъфермътивен
  • ъфермътивин
  • ъфирмативен
  • ъфирмативин
  • ъфирмътивен
  • ъфирмътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. афир-ма-ти-вен
непълен член афир-ма-тив-ния
пълен член афир-ма-тив-ни-ят
ж. р. афир-ма-тив-на
членувано афир-ма-тив-на-та
ср. р. афир-ма-тив-но
членувано афир-ма-тив-но-то
мн. ч. афир-ма-тив-ни
членувано афир-ма-тив-ни-те