аудиѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. аудиѐнции, ж. Официален прием от високопоставена особа за изслушване на приетото лице. Давам аудиенция. Имам аудиенция.
Грешни изписвания (47)
- аодеенцеа
- аодеенцеъ
- аодеенцея
- аодеенциа
- аодеенциъ
- аодеенция
- аодиенцеа
- аодиенцеъ
- аодиенцея
- аодиенциа
- аодиенциъ
- аодиенция
- аудеенцеа
- аудеенцеъ
- аудеенцея
- аудеенциа
- аудеенциъ
- аудеенция
- аудиенцеа
- аудиенцеъ
- аудиенцея
- аудиенциа
- аудиенциъ
- ъодеенцеа
- ъодеенцеъ
- ъодеенцея
- ъодеенциа
- ъодеенциъ
- ъодеенция
- ъодиенцеа
- ъодиенцеъ
- ъодиенцея
- ъодиенциа
- ъодиенциъ
- ъодиенция
- ъудеенцеа
- ъудеенцеъ
- ъудеенцея
- ъудеенциа
- ъудеенциъ
- ъудеенция
- ъудиенцеа
- ъудиенцеъ
- ъудиенцея
- ъудиенциа
- ъудиенциъ
- ъудиенция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ау-ди-ен-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ау-ди-ен-ци-я-та | |
| мн.ч. | ау-ди-ен-ции | |
| членувано | ау-ди-ен-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |