аристокра̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.
1. Висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.
Синоними
Грешни изписвания (47)
- арестокрацеа
- арестокрацеъ
- арестокрацея
- арестокрациа
- арестокрациъ
- арестокрация
- арестукрацеа
- арестукрацеъ
- арестукрацея
- арестукрациа
- арестукрациъ
- арестукрация
- аристокрацеа
- аристокрацеъ
- аристокрацея
- аристокрациа
- аристокрациъ
- аристукрацеа
- аристукрацеъ
- аристукрацея
- аристукрациа
- аристукрациъ
- аристукрация
- ърестокрацеа
- ърестокрацеъ
- ърестокрацея
- ърестокрациа
- ърестокрациъ
- ърестокрация
- ърестукрацеа
- ърестукрацеъ
- ърестукрацея
- ърестукрациа
- ърестукрациъ
- ърестукрация
- ъристокрацеа
- ъристокрацеъ
- ъристокрацея
- ъристокрациа
- ъристокрациъ
- ъристокрация
- ъристукрацеа
- ъристукрацеъ
- ъристукрацея
- ъристукрациа
- ъристукрациъ
- ъристукрация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | арис-ток-ра-ция | |
---|---|---|
членувано | арис-ток-ра-ци-я-та | |
мн.ч. | арис-ток-ра-ции | |
членувано | арис-ток-ра-ци-и-те | |
звателна форма | — |