аристокрация

Речник на българския език

аристокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.

Грешни изписвания (47)

  • арестокрацеа
  • арестокрацеъ
  • арестокрацея
  • арестокрациа
  • арестокрациъ
  • арестокрация
  • арестукрацеа
  • арестукрацеъ
  • арестукрацея
  • арестукрациа
  • арестукрациъ
  • арестукрация
  • аристокрацеа
  • аристокрацеъ
  • аристокрацея
  • аристокрациа
  • аристокрациъ
  • аристукрацеа
  • аристукрацеъ
  • аристукрацея
  • аристукрациа
  • аристукрациъ
  • аристукрация
  • ърестокрацеа
  • ърестокрацеъ
  • ърестокрацея
  • ърестокрациа
  • ърестокрациъ
  • ърестокрация
  • ърестукрацеа
  • ърестукрацеъ
  • ърестукрацея
  • ърестукрациа
  • ърестукрациъ
  • ърестукрация
  • ъристокрацеа
  • ъристокрацеъ
  • ъристокрацея
  • ъристокрациа
  • ъристокрациъ
  • ъристокрация
  • ъристукрацеа
  • ъристукрацеъ
  • ъристукрацея
  • ъристукрациа
  • ъристукрациъ
  • ъристукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арис-ток-ра-ция
членувано арис-ток-ра-ци-я-та
мн.ч. арис-ток-ра-ции
членувано арис-ток-ра-ци-и-те
звателна форма