аргументация

Речник на българския език

аргумента̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи (в 1 знач.) при разсъждение.

Грешни изписвания (47)

  • аргоментацеа
  • аргоментацеъ
  • аргоментацея
  • аргоментациа
  • аргоментациъ
  • аргоментация
  • аргоминтацеа
  • аргоминтацеъ
  • аргоминтацея
  • аргоминтациа
  • аргоминтациъ
  • аргоминтация
  • аргументацеа
  • аргументацеъ
  • аргументацея
  • аргументациа
  • аргументациъ
  • аргуминтацеа
  • аргуминтацеъ
  • аргуминтацея
  • аргуминтациа
  • аргуминтациъ
  • аргуминтация
  • ъргоментацеа
  • ъргоментацеъ
  • ъргоментацея
  • ъргоментациа
  • ъргоментациъ
  • ъргоментация
  • ъргоминтацеа
  • ъргоминтацеъ
  • ъргоминтацея
  • ъргоминтациа
  • ъргоминтациъ
  • ъргоминтация
  • ъргументацеа
  • ъргументацеъ
  • ъргументацея
  • ъргументациа
  • ъргументациъ
  • ъргументация
  • ъргуминтацеа
  • ъргуминтацеъ
  • ъргуминтацея
  • ъргуминтациа
  • ъргуминтациъ
  • ъргуминтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-гу-мен-та-ция
членувано ар-гу-мен-та-ци-я-та
мн.ч. ар-гу-мен-та-ции
членувано ар-гу-мен-та-ци-и-те
звателна форма