мотивировка

Речник на българския език

мотивиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мотивиро̀вки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.

Грешни изписвания (31)

  • мотеверовка
  • мотеверовкъ
  • мотеверофка
  • мотеверофкъ
  • мотевировка
  • мотевировкъ
  • мотевирофка
  • мотевирофкъ
  • мотиверовка
  • мотиверовкъ
  • мотиверофка
  • мотиверофкъ
  • мотивировкъ
  • мотивирофка
  • мотивирофкъ
  • мутеверовка
  • мутеверовкъ
  • мутеверофка
  • мутеверофкъ
  • мутевировка
  • мутевировкъ
  • мутевирофка
  • мутевирофкъ
  • мутиверовка
  • мутиверовкъ
  • мутиверофка
  • мутиверофкъ
  • мутивировка
  • мутивировкъ
  • мутивирофка
  • мутивирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ти-ви-ров-ка
членувано мо-ти-ви-ров-ка-та
мн.ч. мо-ти-ви-ров-ки
членувано мо-ти-ви-ров-ки-те
звателна форма