апоплексия

Речник на българския език

апоплѐксия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — мозъчен кръвоизлив; удар.
прил. апоплектѝчен, апоплектѝчна, апоплектѝчно, мн. апоплектѝчни.

Синоними

Грешни изписвания (23)

  • апоплексеа
  • апоплексеъ
  • апоплексея
  • апоплексиа
  • апоплексиъ
  • апуплексеа
  • апуплексеъ
  • апуплексея
  • апуплексиа
  • апуплексиъ
  • апуплексия
  • ъпоплексеа
  • ъпоплексеъ
  • ъпоплексея
  • ъпоплексиа
  • ъпоплексиъ
  • ъпоплексия
  • ъпуплексеа
  • ъпуплексеъ
  • ъпуплексея
  • ъпуплексиа
  • ъпуплексиъ
  • ъпуплексия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апоп-лек-сия
членувано апоп-лек-си-я-та
мн.ч. апоп-лек-сии
членувано апоп-лек-си-и-те
звателна форма