апологет

Речник на българския език

апологѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. апологѐти, м. Страстен защитник на нечие учение и идея или мнение.

Грешни изписвания (7)

  • аполугет
  • апулогет
  • апулугет
  • ъпологет
  • ъполугет
  • ъпулогет
  • ъпулугет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-ло-гет
непълен член апо-ло-ге-та
пълен член апо-ло-ге-тът
мн.ч. апо-ло-ге-ти
членувано апо-ло-ге-ти-те
бройна форма апо-ло-ге-та
звателна форма