анорак

Речник на българския език

а̀норак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. а̀нораци, (два) а̀норака, м. Връхна затворена дреха с ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм.

Грешни изписвания (3)

  • анорък
  • анурак
  • анурък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ано-рак
непълен член ано-ра-ка
пълен член ано-ра-кът
мн.ч. ано-ра-ци
членувано ано-ра-ци-те
бройна форма ано-ра-ка
звателна форма