ампир

Речник на българския език

ампѝр съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Архитектурен стил, възникнал във Франция в края на ХVIII — началото на ХIХ век, който подражава на антични образци.

Грешни изписвания (1)

  • ъмпир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ам-пир
непълен член ам-пи-ра
пълен член ам-пи-рът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма