амбивалѐнтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
-тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив.
И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
вж. амбивалентност
И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
вж. амбивалентност
Етимология
Фр. ambivalent.
Грешни изписвания (15)
- амбевалентен
- амбевалентин
- амбевълентен
- амбевълентин
- амбивалентин
- амбивълентен
- амбивълентин
- ъмбевалентен
- ъмбевалентин
- ъмбевълентен
- ъмбевълентин
- ъмбивалентен
- ъмбивалентин
- ъмбивълентен
- ъмбивълентин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ам-би-ва-лен-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ам-би-ва-лен-т-ния | ||
| пълен член | ам-би-ва-лен-т-ни-ят | ||
| ж. р. | ам-би-ва-лен-т-на | ||
| членувано | ам-би-ва-лен-т-на-та | ||
| ср. р. | ам-би-ва-лен-т-но | ||
| членувано | ам-би-ва-лен-т-но-то | ||
| мн. ч. | ам-би-ва-лен-т-ни | ||
| членувано | ам-би-ва-лен-т-ни-те | ||