амбивалентност

Речник на българския език

амбивалѐнтност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

-тта̀, мн. няма, ж.
1. Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.

Етимология

От. лат. ambo „двама“ и valens, -ntis „имащ сила“ през нем. Ambivalenz.

Грешни изписвания (31)

  • амбевалентност
  • амбевалентнуст
  • амбевълентност
  • амбевълентнуст
  • амбивалентнуст
  • амбивълентност
  • амбивълентнуст
  • ъмбевалентност
  • ъмбевалентнуст
  • ъмбевълентност
  • ъмбевълентнуст
  • ъмбивалентност
  • ъмбивалентнуст
  • ъмбивълентност
  • ъмбивълентнуст
  • амбевалентнос
  • амбевалентнус
  • амбевълентнос
  • амбевълентнус
  • амбивалентнос
  • амбивалентнус
  • амбивълентнос
  • амбивълентнус
  • ъмбевалентнос
  • ъмбевалентнус
  • ъмбевълентнос
  • ъмбевълентнус
  • ъмбивалентнос
  • ъмбивалентнус
  • ъмбивълентнос
  • ъмбивълентнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ам-би-ва-лен-т-ност
членувано ам-би-ва-лен-т-ност-та
мн.ч. ам-би-ва-лен-т-нос-ти
членувано ам-би-ва-лен-т-нос-ти-те
звателна форма