амбалаж

Речник на българския език

амбала̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Материал за опаковка. Стъклен амбалаж.
прил. амбала̀жен, амбала̀жна, амбала̀жно, мн. амбала̀жни. Амбалажна хартия.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • амбалаш
  • амбълаш
  • ъмбалаш
  • ъмбълаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ам-ба-лаж
непълен член ам-ба-ла-жа
пълен член ам-ба-ла-жът
мн.ч. ам-ба-ла-жи
членувано ам-ба-ла-жи-те
бройна форма ам-ба-ла-жа
звателна форма