опаковка

Речник на българския език

опако̀вка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. опако̀вки, ж.
1. Увиване, правене нещо на пакет. Цех за опаковка.
2. Това, в което е опаковано нещо; обвивка. Хартиена опаковка.

Грешни изписвания (15)

  • опаковкъ
  • опакофка
  • опакофкъ
  • опъковка
  • опъковкъ
  • опъкофка
  • опъкофкъ
  • упаковка
  • упаковкъ
  • упакофка
  • упакофкъ
  • упъковка
  • упъковкъ
  • упъкофка
  • упъкофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опа-ков-ка
членувано опа-ков-ка-та
мн.ч. опа-ков-ки
членувано опа-ков-ки-те
звателна форма —

Връзки