алтернатива

Речник на българския език

алтернатѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.
прил. алтернатѝвен, алтернатѝвна, алтернатѝвно, мн. алтернатѝвни. Алтернативен проект. Алтернативно решение.

Грешни изписвания (15)

  • алтернативъ
  • алтернътива
  • алтернътивъ
  • алтирнатива
  • алтирнативъ
  • алтирнътива
  • алтирнътивъ
  • ълтернатива
  • ълтернативъ
  • ълтернътива
  • ълтернътивъ
  • ълтирнатива
  • ълтирнативъ
  • ълтирнътива
  • ълтирнътивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-тер-на-ти-ва
членувано ал-тер-на-ти-ва-та
мн.ч. ал-тер-на-ти-ви
членувано ал-тер-на-ти-ви-те
звателна форма