акредитирам

Речник на българския език

акредитѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

акредитѝраш, несв. и св.
1. Спец. Кого. Назначавам за дипломатически представител в чужда страна.
2. Спец. Кого. Официално упълномощавам да ме представлява и да работи за мене. Телевизията акредитира трима журналисти да отразяват световното първенство.
3. Спец. Какво. Извършвам акредитация; доверявам, поверявам; признавам. Специална комисия ще акредитира университетите.
4. Спец. Откривам кредит; издавам акредитив.
същ. акредитѝране, ср.

Грешни изписвания (15)

  • акредетирам
  • акредетиръм
  • акредитиръм
  • акридетирам
  • акридетиръм
  • акридитирам
  • акридитиръм
  • ъкредетирам
  • ъкредетиръм
  • ъкредитирам
  • ъкредитиръм
  • ъкридетирам
  • ъкридетиръм
  • ъкридитирам
  • ъкридитиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ак-ре-ди-ти-рам ак-ре-ди-ти-ра-ме
2 лице ак-ре-ди-ти-раш ак-ре-ди-ти-ра-те
3 лице ак-ре-ди-ти-ра ак-ре-ди-ти-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ак-ре-ди-ти-рах ак-ре-ди-ти-рах-ме
2 лице ак-ре-ди-ти-ра ак-ре-ди-ти-рах-те
3 лице ак-ре-ди-ти-ра ак-ре-ди-ти-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ак-ре-ди-ти-рах ак-ре-ди-ти-рах-ме
2 лице ак-ре-ди-ти-ра-ше ак-ре-ди-ти-рах-те
3 лице ак-ре-ди-ти-ра-ше ак-ре-ди-ти-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице акредитирал съм акредитирала съм акредитирало съм акредитирали сме
2 лице акредитирал си акредитирала си акредитирало си акредитирали сте
3 лице акредитирал е акредитирала е акредитирало е акредитирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях акредитирал бях акредитирала бях акредитирало бяхме акредитирали
2 лице беше акредитирал беше акредитирала беше акредитирало бяхте акредитирали
3 лице беше акредитирал беше акредитирала беше акредитирало бяха акредитирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще акредитирам ще акредитираме
2 лице ще акредитираш ще акредитирате
3 лице ще акредитира ще акредитират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм акредитирал ще съм акредитирала ще съм акредитирало ще сме акредитирали
2 лице ще си акредитирал ще си акредитирала ще си акредитирало ще сте акредитирали
3 лице ще е акредитирал ще е акредитирала ще е акредитирало ще са акредитирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да акредитирам щяхме да акредитираме
2 лице щеше да акредитираш щяхте да акредитирате
3 лице щеше да акредитира щяха да акредитират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм акредитирал щях да съм акредитирала щях да съм акредитирало щяхме да сме акредитирали
2 лице щеше да си акредитирал щеше да си акредитирала щеше да си акредитирало щяхте да сте акредитирали
3 лице щеше да е акредитирал щеше да е акредитирала щеше да е акредитирало щяха да са акредитирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице акредитирал съм акредитирала съм акредитирало съм акредитирали сме
2 лице акредитирал си акредитирала си акредитирало си акредитирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице акредитирал съм акредитирала съм акредитирало съм акредитирали сме
2 лице акредитирал си акредитирала си акредитирало си акредитирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм акредитирал била съм акредитирала било съм акредитирало били сме акредитирали
2 лице бил си акредитирал била си акредитирала било си акредитирало били сте акредитирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да акредитирам щяла съм да акредитирам щяло съм да акредитирам щели сме да акредитираме
2 лице щял си да акредитираш щяла си да акредитираш щяло си да акредитираш щели сте да акредитирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм акредитирал щяла съм да съм акредитирала щяло съм да съм акредитирало щели сме да сме акредитирали
2 лице щял си да си акредитирал щяла си да си акредитирала щяло си да си акредитирало щели сте да сте акредитирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих акредитирал бих акредитирала бих акредитирало бихме акредитирали
2 лице би акредитирал би акредитирала би акредитирало бихте акредитирали
3 лице би акредитирал би акредитирала би акредитирало биха акредитирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ак-ре-ди-ти-рай ак-ре-ди-ти-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ак-ре-ди-ти-ран
непълен член ак-ре-ди-ти-ра-ния
пълен член ак-ре-ди-ти-ра-ни-ят
женски род ак-ре-ди-ти-ра-на
членувано ак-ре-ди-ти-ра-на-та
среден род ак-ре-ди-ти-ра-но
членувано ак-ре-ди-ти-ра-но-то
множествено число ак-ре-ди-ти-ра-ни
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ак-ре-ди-ти-рал
непълен член ак-ре-ди-ти-ра-лия
пълен член ак-ре-ди-ти-ра-ли-ят
женски род ак-ре-ди-ти-ра-ла
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ла-та
среден род ак-ре-ди-ти-ра-ло
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ло-то
множествено число ак-ре-ди-ти-ра-ли
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ак-ре-ди-ти-рал
женски род ак-ре-ди-ти-ра-ла
среден род ак-ре-ди-ти-ра-ло
множествено число ак-ре-ди-ти-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ак-ре-ди-ти-ращ
непълен член ак-ре-ди-ти-ра-щия
пълен член ак-ре-ди-ти-ра-щи-ят
женски род ак-ре-ди-ти-ра-ща
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ща-та
среден род ак-ре-ди-ти-ра-що
членувано ак-ре-ди-ти-ра-що-то
множествено число ак-ре-ди-ти-ра-щи
членувано ак-ре-ди-ти-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ак-ре-ди-ти-рай-ки