акредитирал

Речник на българския език

1. акредитирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

акредитирал е производна форма на акредитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. акредитирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

акредитирал е производна форма на акредитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. акредитирал — мин. деят. св. прич. м. р.

акредитирал е производна форма на акредитирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. акредитирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

акредитирал е производна форма на акредитирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).