айляк

Речник на българския език

айляк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

1. ед., неизм., мн., айля̀к и айля̀ци, прил. Простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен.
2. мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак.

Етимология

1. От тур. aylak „безделник“. Друга форма: айла̀к.
2. От тур. yaylak.

Грешни изписвания (2)

  • айлък
  • айлак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ай-ляк
непълен член ай-ля-ка
пълен член ай-ля-кът
мн.ч. ай-ля-ци
членувано ай-ля-ци-те
бройна форма ай-ля-ци
звателна форма ай-ля-ко