адресник

Речник на българския език

адрѐсник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. адрѐсници, (два) адрѐсника, м. Книга, тефтер или бележник с/за адреси.

Грешни изписвания (3)

  • адреснек
  • ъдреснек
  • ъдресник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ад-рес-ник
непълен член ад-рес-ни-ка
пълен член ад-рес-ни-кът
мн.ч. ад-рес-ни-ци
членувано ад-рес-ни-ци-те
бройна форма ад-рес-ни-ка
звателна форма