ага

Речник на българския език

ага̀ — съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. агѝ, м. ист. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • агъ
  • ъга
  • ъгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ага
непълен член ага-та
пълен член ага-та
мн.ч. аги
членувано аги-те
бройна форма аги
звателна форма ага

Връзки