автограф

Речник на българския език

автогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. автогра̀фи, (два) автогра̀фа, м. Саморъчен надпис и подпис или само подпис. Давам автограф. Получавам автограф за спомен.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • автуграф
  • афтограф
  • афтуграф
  • ъвтограф
  • ъвтуграф
  • ъфтограф
  • ъфтуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тог-раф
непълен член ав-тог-ра-фа
пълен член ав-тог-ра-фът
мн.ч. ав-тог-ра-фи
членувано ав-тог-ра-фи-те
бройна форма ав-тог-ра-фа
звателна форма