Младост

Речник на българския език

1. мла̀дост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

младостта̀, само ед., ж.
1. Възраст след детството до зрелите години.
2. Качество на млад.
Не е в първа младост. — Не е много млад.

Грешни изписвания (3)

  • младуст
  • младос
  • младус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мла-дост
членувано мла-дост-та
мн.ч. мла-дос-ти
членувано мла-дос-ти-те
звателна форма

2. Мла̀дост географски топоним в България (тип 194) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Младуст
  • Младос
  • Младус

3. Мла̀дост географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Младуст
  • Младос
  • Младус