ПОИЗЛИНЯВАМ

Речник на българския език

поизлинявам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизлинъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-ли-ня-вам по-из-ли-ня-ва-ме
2 лице по-из-ли-ня-ваш по-из-ли-ня-ва-те
3 лице по-из-ли-ня-ва по-из-ли-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-ли-ня-вах по-из-ли-ня-вах-ме
2 лице по-из-ли-ня-ва по-из-ли-ня-вах-те
3 лице по-из-ли-ня-ва по-из-ли-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-ли-ня-вах по-из-ли-ня-вах-ме
2 лице по-из-ли-ня-ва-ше по-из-ли-ня-вах-те
3 лице по-из-ли-ня-ва-ше по-из-ли-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлинявал съм поизлинявала съм поизлинявало съм поизлинявали сме
2 лице поизлинявал си поизлинявала си поизлинявало си поизлинявали сте
3 лице поизлинявал е поизлинявала е поизлинявало е поизлинявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизлинявал бях поизлинявала бях поизлинявало бяхме поизлинявали
2 лице беше поизлинявал беше поизлинявала беше поизлинявало бяхте поизлинявали
3 лице беше поизлинявал беше поизлинявала беше поизлинявало бяха поизлинявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизлинявам ще поизлиняваме
2 лице ще поизлиняваш ще поизлинявате
3 лице ще поизлинява ще поизлиняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизлинявал ще съм поизлинявала ще съм поизлинявало ще сме поизлинявали
2 лице ще си поизлинявал ще си поизлинявала ще си поизлинявало ще сте поизлинявали
3 лице ще е поизлинявал ще е поизлинявала ще е поизлинявало ще са поизлинявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизлинявам щяхме да поизлиняваме
2 лице щеше да поизлиняваш щяхте да поизлинявате
3 лице щеше да поизлинява щяха да поизлиняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизлинявал щях да съм поизлинявала щях да съм поизлинявало щяхме да сме поизлинявали
2 лице щеше да си поизлинявал щеше да си поизлинявала щеше да си поизлинявало щяхте да сте поизлинявали
3 лице щеше да е поизлинявал щеше да е поизлинявала щеше да е поизлинявало щяха да са поизлинявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлинявал съм поизлинявала съм поизлинявало съм поизлинявали сме
2 лице поизлинявал си поизлинявала си поизлинявало си поизлинявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлинявал съм поизлинявала съм поизлинявало съм поизлинявали сме
2 лице поизлинявал си поизлинявала си поизлинявало си поизлинявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизлинявал била съм поизлинявала било съм поизлинявало били сме поизлинявали
2 лице бил си поизлинявал била си поизлинявала било си поизлинявало били сте поизлинявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизлинявам щяла съм да поизлинявам щяло съм да поизлинявам щели сме да поизлиняваме
2 лице щял си да поизлиняваш щяла си да поизлиняваш щяло си да поизлиняваш щели сте да поизлинявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизлинявал щяла съм да съм поизлинявала щяло съм да съм поизлинявало щели сме да сме поизлинявали
2 лице щял си да си поизлинявал щяла си да си поизлинявала щяло си да си поизлинявало щели сте да сте поизлинявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизлинявал бих поизлинявала бих поизлинявало бихме поизлинявали
2 лице би поизлинявал би поизлинявала би поизлинявало бихте поизлинявали
3 лице би поизлинявал би поизлинявала би поизлинявало биха поизлинявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-ли-ня-вай по-из-ли-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-ли-ня-вал
непълен член по-из-ли-ня-ва-лия
пълен член по-из-ли-ня-ва-ли-ят
женски род по-из-ли-ня-ва-ла
членувано по-из-ли-ня-ва-ла-та
среден род по-из-ли-ня-ва-ло
членувано по-из-ли-ня-ва-ло-то
множествено число по-из-ли-ня-ва-ли
членувано по-из-ли-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-ли-ня-вал
женски род по-из-ли-ня-ва-ла
среден род по-из-ли-ня-ва-ло
множествено число по-из-ли-ня-ва-ли