поизлинявал

Речник на българския език

1. поизлинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлинявал е производна форма на поизлинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлинявал е производна форма на поизлинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлинявал е производна форма на поизлинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизлинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлинявал е производна форма на поизлинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).