ПОДПИС

Речник на българския език

по̀дпис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀дписи, (два) по̀дписа, м. Собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви.

Грешни изписвания (3)

  • подпес
  • потпес
  • потпис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-пис
непълен член под-пи-са
пълен член под-пи-сът
мн.ч. под-пи-си
членувано под-пи-си-те
бройна форма под-пи-са
звателна форма