подписа

Речник на българския език

1. подписа — ед. ч. непълен член

подписа е производна форма на подпис (ед. ч. непълен член).

2. подписа — бройна форма

подписа е производна форма на подпис (бройна форма).

3. подписа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подписа е производна форма на подпиша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. подписа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подписа е производна форма на подпиша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).