ПОДАТЕЛ

Речник на българския език

пода̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пода̀телят, пода̀теля, мн. пода̀тели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата.

Грешни изписвания (3)

  • податил
  • пудател
  • пудатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-да-тел
непълен член по-да-те-ля
пълен член по-да-те-лят
мн.ч. по-да-те-ли
членувано по-да-те-ли-те
бройна форма по-да-те-ли
звателна форма по-да-те-лю