1.
плямпа̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. плямпала̀, ср. Разг. Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- плъмпало
- плъмпалу
- плямпалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | плям-па-ло | |
|---|---|---|
| членувано | плям-па-ло-то | |
| мн.ч. | плям-па-ла | |
| членувано | плям-па-ла-та |
2. плямпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
плямпало е производна форма на плямпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. плямпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
плямпало е производна форма на плямпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. плямпало — мин. деят. св. прич. ср. р.
плямпало е производна форма на плямпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
5. плямпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
плямпало е производна форма на плямпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).