дрънкало

Речник на българския език

1. дрънка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дрънка̀ла, ср.
1. Дрънкалка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • дранкало
  • дранкалу
  • дрънкалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дрън-ка-ло
членувано дрън-ка-ло-то
мн.ч. дрън-ка-ла
членувано дрън-ка-ла-та

2. дрънкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дрънкало е производна форма на дрънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дрънкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дрънкало е производна форма на дрънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. дрънкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дрънкало е производна форма на дрънкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. дрънкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дрънкало е производна форма на дрънкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).