ПЛАНОВОСТ

Речник на българския език

пла̀новост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • плановуст
  • планувост
  • планувуст
  • плановос
  • плановус
  • планувос
  • планувус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-но-вост
членувано пла-но-вост-та
мн.ч. пла-но-вос-ти
членувано пла-но-вос-ти-те
звателна форма