планомерност

Речник на българския език

планомѐрност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • планомернуст
  • планумерност
  • планумернуст
  • плъномерност
  • плъномернуст
  • плънумерност
  • плънумернуст
  • планомернос
  • планомернус
  • планумернос
  • планумернус
  • плъномернос
  • плъномернус
  • плънумернос
  • плънумернус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-но-мер-ност
членувано пла-но-мер-ност-та
мн.ч. пла-но-мер-нос-ти
членувано пла-но-мер-нос-ти-те
звателна форма