1.
пиротѐхника
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Дял от техниката, който се занимава с приготвянето на осветителни, запалителни, експлозивни, илюминационни и други смеси.
прил. пиротехнѝчен, пиротехнѝчна, пиротехнѝчно, мн. пиротехнѝчни.
прил. пиротехнѝчески, пиротехнѝческа, пиротехнѝческо, мн. пиротехнѝчески.
прил. пиротехнѝчен, пиротехнѝчна, пиротехнѝчно, мн. пиротехнѝчни.
прил. пиротехнѝчески, пиротехнѝческа, пиротехнѝческо, мн. пиротехнѝчески.
Грешни изписвания (15)
- перотехнека
- перотехнекъ
- перотехника
- перотехникъ
- перутехнека
- перутехнекъ
- перутехника
- перутехникъ
- пиротехнека
- пиротехнекъ
- пиротехникъ
- пирутехнека
- пирутехнекъ
- пирутехника
- пирутехникъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пи-ро-тех-ни-ка | |
|---|---|---|
| членувано | пи-ро-тех-ни-ка-та | |
| мн.ч. | пи-ро-тех-ни-ки | |
| членувано | пи-ро-тех-ни-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. пиротехника — ед. ч. непълен член
пиротехника е производна форма на пиротехник (ед. ч. непълен член).