пиротехник

Речник на българския език

пиротехнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пиротехнѝци, м. Специалист по пиротехника.

Грешни изписвания (7)

  • перотехник
  • перотихник
  • перутехник
  • перутихник
  • пиротихник
  • пирутехник
  • пирутихник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ро-тех-ник
непълен член пи-ро-тех-ни-ка
пълен член пи-ро-тех-ни-кът
мн.ч. пи-ро-тех-ни-ци
членувано пи-ро-тех-ни-ци-те
бройна форма пи-ро-тех-ни-ци
звателна форма пи-ро-тех-ни-ко