ПАМЕТЕН

Речник на българския език

па̀метен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

па̀метна, па̀метно, мн. па̀метни, прил.
1. Който се помни; незабравим. Паметно събитие.
2. Който напомня за нещо. Паметна плоча. Паметен знак.

Грешни изписвания (3)

  • паметин
  • памитен
  • памитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ме-тен
непълен член па-мет-ния
пълен член па-мет-ни-ят
ж. р. па-мет-на
членувано па-мет-на-та
ср. р. па-мет-но
членувано па-мет-но-то
мн. ч. па-мет-ни
членувано па-мет-ни-те