ПАЛМЕТЕН

Речник на българския език

палмѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • палметин
  • пълметен
  • пълметин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пал-ме-тен
непълен член пал-мет-ния
пълен член пал-мет-ни-ят
ж. р. пал-мет-на
членувано пал-мет-на-та
ср. р. пал-мет-но
членувано пал-мет-но-то
мн. ч. пал-мет-ни
членувано пал-мет-ни-те