палмета

Речник на българския език

палмѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. палмѐти, ж. Спец.
1. Форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо).
2. Овощни дървета, на чиято корона е предадена такава форма.
прил. палмѐтен, палмѐтна, палмѐтно, мн. палмѐтни. Палметни насаждения. Палметна градина.

Грешни изписвания (3)

  • палметъ
  • пълмета
  • пълметъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пал-ме-та
членувано пал-ме-та-та
мн.ч. пал-ме-ти
членувано пал-ме-ти-те
звателна форма