ОТУЧА

Речник на българския език

оту̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

оту̀чиш, мин. св. оту̀чих, мин. прич. оту̀чил, св.вж. отучвам.

Грешни изписвания (3)

  • отучъ
  • утуча
  • утучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оту-ча оту-чим
2 лице оту-чиш оту-чи-те
3 лице оту-чи оту-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оту-чих оту-чих-ме
2 лице оту-чи оту-чих-те
3 лице оту-чи оту-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оту-чех оту-чех-ме
2 лице оту-че-ше оту-чех-те
3 лице оту-че-ше оту-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отучил съм отучила съм отучило съм отучили сме
2 лице отучил си отучила си отучило си отучили сте
3 лице отучил е отучила е отучило е отучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отучил бях отучила бях отучило бяхме отучили
2 лице беше отучил беше отучила беше отучило бяхте отучили
3 лице беше отучил беше отучила беше отучило бяха отучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отуча ще отучим
2 лице ще отучиш ще отучите
3 лице ще отучи ще отучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отучил ще съм отучила ще съм отучило ще сме отучили
2 лице ще си отучил ще си отучила ще си отучило ще сте отучили
3 лице ще е отучил ще е отучила ще е отучило ще са отучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отуча щяхме да отучим
2 лице щеше да отучиш щяхте да отучите
3 лице щеше да отучи щяха да отучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отучил щях да съм отучила щях да съм отучило щяхме да сме отучили
2 лице щеше да си отучил щеше да си отучила щеше да си отучило щяхте да сте отучили
3 лице щеше да е отучил щеше да е отучила щеше да е отучило щяха да са отучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отучел съм отучела съм отучело съм отучели сме
2 лице отучел си отучела си отучело си отучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отучил съм отучила съм отучило съм отучили сме
2 лице отучил си отучила си отучило си отучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отучил била съм отучила било съм отучило били сме отучили
2 лице бил си отучил била си отучила било си отучило били сте отучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отуча щяла съм да отуча щяло съм да отуча щели сме да отучим
2 лице щял си да отучиш щяла си да отучиш щяло си да отучиш щели сте да отучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отучил щяла съм да съм отучила щяло съм да съм отучило щели сме да сме отучили
2 лице щял си да си отучил щяла си да си отучила щяло си да си отучило щели сте да сте отучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отучил бих отучила бих отучило бихме отучили
2 лице би отучил би отучила би отучило бихте отучили
3 лице би отучил би отучила би отучило биха отучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оту-чи оту-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оту-чен
непълен член оту-че-ния
пълен член оту-че-ни-ят
женски род оту-че-на
членувано оту-че-на-та
среден род оту-че-но
членувано оту-че-но-то
множествено число оту-че-ни
членувано оту-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оту-чил
непълен член оту-чи-лия
пълен член оту-чи-ли-ят
женски род оту-чи-ла
членувано оту-чи-ла-та
среден род оту-чи-ло
членувано оту-чи-ло-то
множествено число оту-чи-ли
членувано оту-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оту-чел
женски род оту-че-ла
среден род оту-че-ло
множествено число оту-че-ли