отучило е

Речник на българския език

1. отучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отучило е е производна форма на отуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отучило е е производна форма на отуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).